Сливане на масивни черни дупки от ранната вселена, разкрито от телескопа Webb, казват учени
Космическият телескоп Webb откри най-ранното известно сливане на черни дупки.
Тези две гигантски черни дупки и техните галактики се консолидираха само 740 милиона години след Големия взрив, образуващ вселената. Това е най-далечното откриване, правено някога на сливане на черни дупки, съобщиха учени в четвъртък.
Една черна дупка е 50 милиона пъти по-масивна от нашето слънце. Другият се смята за подобен по размер, но е заровен в плътен газ, което го прави по-труден за измерване.
Досега астрономите не бяха сигурни колко супермасивни са черните дупки стана толкова голяма.
Това изображение, публикувано от НАСА, показва галактическата система ZS7, разкриваща емисиите на йонизиран водород в оранжево и емисиите на двойно йонизиран кислород в тъмночервено. Космическият телескоп Webb откри най-ранното известно сливане на черни дупки. (ESA/Webb, НАСА чрез AP)
Последните констатации, публикувани в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, показват, че сливанията са колко черни дупките могат да растат толкова бързо – „дори в космическа зора“, каза водещият автор Хана Ублър от университета в Кеймбридж.
„Масивните черни дупки оформят еволюцията на галактиките от самото начало“, каза Ублър в изявление.
Изстрелян през 2021 г. като евентуален наследник на космическия телескоп Хъбъл на НАСА, Webb е най-голямата и най-мощната обсерватория, изпращана някога в космоса. Съвместен американско-европейски проект, инфрачервената обсерватория изследва Вселената от място на 1 милион мили от Земята.